Раждането на книга автомат
През 1822 г. Ричард Карлайл, британски собственик на книжарница, изобретява първата в света автомат за книги. По това време концепцията за издателство е сравнително консервативна. Ако чинослугите от Книжарницата продадат радикални книги, наречени "забранени книги", като епохата на разума, написана от Томас Пайн, те биха били поставени в затвора. Автоматът избягва прякото договаряне между клиенти и чиногледачи, и премахва възможността за повече цензура.
Може да се каже, че автоматът за книги не е предназначен за маркетинг, а за читателите да "чуят повече различни гласове". Въпреки че автоматът за книги не е бил популяризиран в голям мащаб оттогава, някои хора все още правят същото нещо въз основа на подобни желания.
Беше уикенд през 1933 г. Алън Лейн, основателя на Penguin Books, стоеше на платформата на жп гарата в Ексетър. Току-що беше срещнал приятел писател, който щеше да се върне в Лондон и искаше да купи нещо на щанда за книги и вестници на жп гарата, за да чете във влака за връщане. Въпреки това, той беше шокиран от незадължителните материали за четене... Това вдъхнови бойния му дух и той беше решен да направи висококачествена книга, принадлежаща към тази епоха.
Този вид книга не само трябва да бъде привлекателна в цената (книга е равна на цената на пакет цигари), но също така може да се купи в традиционните книжарници. По-важното е, че може да се купи в железопътни гари, магазини за дребно на тютюневи изделия и магазини за малки вериги. Надяваше се, че книгите могат да излязат от библиотеки и книжарници, на гари и улици, и в ръцете на пешеходци, които спряха за момент. Първо, през 1935 г., вдъхновен от концепцията за "книги с малки размери" от книгите albatross, той публикува класическата серия джобни книги. След това, през 1937 г., две години по-късно, първата вендинг автомат penguin Book е проектирана да продава джобни книги.
Посочените по-горе автомати обикновено се наричат "автомат" или "дозатор" на английски език и "автоматизация на разпространението" на френски език. Независимо дали на английски или френски език, първоначалното му значение се фокусира върху значението на "разпространението и разпространението". След превод на китайски, тази дума се използва, за да се нарече "вендинг автомат". Тя е лишена от конотацията на споделянето, вече не е продължение на човешкото поведение, и просто се превърна в заместител на услугите по продажбите. Трябва да кажем, че може принципно да разберем значението му и да погребем възможността да го използваме гъвкаво.
В тази епоха вендинг автомати, като канал за продажби на книги, наистина са малко пасивни, но може би можем да осигурим отлично място за показване, за да "възобновят" разширената си концепция. На обществени места, които не са предназначени за четене, се използва нов начин за промяна на достъпа на хората до книги, стимулиране на желанието на читателите да установят тясна връзка с книгите и да донесат забавление на обърканото време за изчакване на хората. Тези стари автомати са трансформирани, за да покажат на хората нов облик и да доставят книги на читатели като Дядо Коледа.
Придържането към хартиените медии е усещането на много хора за цял живот. Издателите обаче не само трябва да виждат, че нещата, които вярват, ценят и ценят, си отиват с промените на времената, но и виждат по-широка визия и отговорност за възможностите, сътрудничат и намират възможности за медиите и подобряват методите за четене. Всъщност текстът винаги се появява в различни форми и влиза дълбоко в живота ни с помощта на различни медии. Точно както автоматът за книги непрекъснато се променя, животът винаги продължава и се прероди по различни начини. Възможността за четене е в революцията на издателството.